Любовта е нож с две остриета. Тя те прави щастлив,

Любовта е нож с две остриета. Тя те прави благополучен, само че в това време слаб и уязвим. Любовта е това възприятие, което може да преобърне живота ти на 180 градуса за един момент. Това възприятие, което може да направи и най-силния човек – слаб. Любовта е красива. Но даже и хубостта от време на време може да бъде рискова.

Когато се влюбим, ние се преобразяване в разнообразни хора. Ставаме по-чувствителни и някак си щастието ни стартира да зависи от това на индивида, с който сме. От този, в който сме влюбени. И в случай че допуснем нашето благополучие да бъде в непознатите ръце – рискуваме да го загубим.

Да, любовта е прелестна. И на всеки поисквам да я изпита. Но както се споделя в една сентенция „ доста хубаво не е на хубаво “. Та и в любовта по този начин. И влюбените хора. Е, въпреки всичко това не би трябвало да ни стопира да желаеме да обичаме.

Представяме ти някои от минусите на влюбените хора.

Уязвимост

Когато човек се влюби той става уязвим. Да, от време на време това може да бъде прелестно и знак на същинска обич, само че в последна сметка не би трябвало да се разкриваме напълно пред останалите. Дори и да става въпрос за нашия любовен сътрудник. Не би трябвало да демонстрираме уязвимост. Ще има моменти, в които ще го вършим неумишлено, само че не трябва да позволяваме да се превърнем в слаби хора, единствено тъй като сме влюбени. В мига, в който се влюбиш е един човек, като че ли предаваш живота си в неговите ръце. И той става твоя живот. Но дали е вярно?

Разочарование

Влюбването е неповторимо възприятие, което всеки един човек заслужава да изпита. Но крие и своите дефекти. Особено, когато се влюбиш в несъответствуващия сътрудник и любовта не се оказва това, което си очаквал. Всички ние мечтаем да срещнем верния човек, който да ни покаже какво е обич и да ни направи безусловно щастливи.

Но дали това не е по виновност на приказките и любовните филми, които ни внушават неправилно разбиране за любовта? Истината е, че всеки желае да бъде в щастлива и хармонична връзка, само че не всеки има този шанс. И по този начин, когато храниш огромни очаквания за твоя сътрудник, когато той не се оказва този, който си си мислила, че е, изпитваш отчаяние. Голямо отчаяние.

Щастието ти зависи от различен

Грешка. Най-голяма неточност. Която в действителност е неизбежна. И надали има човек, който да не я позволил. Напълно обикновено е. Естествен развой, който е част от влюбването. Да, любовта не е чак толкоз „ прелестна “. Тя крие куп дефекти със себе си. Когато се влюбим, ние дотолкоз позволяваме индивида,когото обичаме до нас, че даже нашето лично благополучие стартира да зависи от него. Защо? Въпрос, чийто отговор не знам. А вие знаете ли?

Може би, поради любовта, която изпитваме. И това щастливо и прелестно възприятие, когато той е в близост. Цял живот сме мечтали да бъдем щастливи и най-после се появява той и хоп – най-сетне изпитваме благополучие. Но това е колкото прелестно, толкоз и рисково. Защото нищо не е постоянно, нито пък несъмнено.

И неведнъж любовта си потегля от живота ни, още преди да е напуснала нашите сърца. Ето и по тази причина страдат хората. За други хора. В които са влюбени, само че са си тръгнали. Случайно, ненадейно. Спонтанно. И не са се върнали. Оставили са единствено шепа красиви мемоари и горест.

И по този начин, когато се влюбиш в него – щастието ти към този момент е в непознати ръце. Не в твоите лични. Но дали е вярно? Никой влюбен не мисли трезво. Любовта заслепява. Заблуждава. И от време на време е прекомерно надценена. И мъчителна. Но какъв брой може да издържи човешкото сърце. О, визия си нямате какъв брой. И си споделяме, че след всякога, в който любовта боли, ние ще бъдем по-силни. Но дали това ни утешава? Може би не. Знаете ли за какво? Защото никой от нас не желае да бъде мощен. А просто благополучен. Много благополучен.